След четири номинации за “Оскар”, Уилям Дефо вече може да добави главната награда на „В3 Биеналето на движещите се изображения 2020″ към дългия списък на своите призове. Става дума за така наречената награда B3 BEN в категорията „Най-влиятелният актьор”.

Уилям Дефо решава, че иска да играе още като тийнейджър. На 17 години той започва да учи театрални науки, но това е твърде теоретично за него. Той се присъединява към експериментална театрална група, която гастролира из САЩ и Европа. Разнообразната работа – не само на сцената, но и зад кулисите – обучава прецизността на вниманието му. Американският режисьор Майкъл Чимино му дава първа възможност за излизане на големия екран в уестърна “Heaven’s Gate” (1980). Но в крайна сметка поддържащата му роля отпада от сценария и енергичният млад актьор не присъства във финалната версия.

Той привлича вниманието в САЩ с екшън филма „Улици в пламъци” (1984), в който играе готиния бос на мотоциклетна банда, пише БГНЕС. Откроява се и в „Живот и смърт в Ел Ей” (1985). Година по-късно ролята му на сержант Елиас във виетнамската драма “Взвод” на режисьора Оливър Стоун му донася номинация за “Оскар” за най-добър поддържащ актьор.

Дефо, който е роден на 22 юли 1955 в Апълтън, Уисконсин, не позволява на неуспехите да го сринат. Дори “Златната малина”, за която той беше номиниран като най-лош актьор през 1993-а и за най-лош актьор в поддържаща роля през 1997-а, го стимулираха. Той е корав, упорит и има впечатляваща кариера по свой собствен начин.

В допълнение към филмовия бизнес той продължава да играе и в театъра и е съосновател на успешна театрална компания в Ню Йорк – “Wooster Group”. Към момента Дефо е направил над 100 филма. Той се смята за един от най-смелите актьори от своето поколение. Той е играл забележителни водещи роли: Дефо често олицетворява изключително интровертни и своенравни персонажи като художника Винсент ван Гог.

Актьорът твърди, че има немски, английски, ирландски, шотландски и френски корени. Той не въплъщава някакъв специален тип роля, а може да изиграе бруталния убиец, както и хубавия семеен човек и смелия анти-герой. За него фокусът винаги е върху материала, от който са изплетени сценариите, историята на неговия герой. „Като актьор винаги се опитвате да стигнете до точката, в която се сливате с ролята и точно към това искам да работя”, обяснява Уилем Дефо. “Целта ми е да свържа всичко. Може би никога няма да стигна там, но ще опитам.”

Актьорът се потапя дълбоко в биографиите на своите герои, например в трагичната история за страданието на художника Винсент ван Гог, който отрязва ухо пред огледалото в края на разкъсания си, уж неуспешен живот. Звездният режисьор Джулиан Шнабел, самият художник, доведе Дефо до ръба на пълно физическо изтощение по време на снимките, за да се доближи максимално до лудостта на художника. Става един от най-великите му филми. Уилем Дафо получи “Копа Волпи” като най-добър актьор на филмовия фестивал във Венеция 2018.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *