Кетогенната диета – какво трябва да знаем за нея?

Кетогенната диета представлява нисковъглехидратна диета, която е широко използвана в борбата със затлъстяването. Тя е и алтернативен допълнителен начин за доставяне на енергия от кетонови тела (водоразтворими молекули) кaто се преобразуват в тялото.

Последните научни изследвания подчертават, че кетогенната диета е обещаваща стратегия за лечение при затлъстяване, диабет и сърдечна дисфункция. Също така, проучванията подкрепят кето добавките като потенциално решение за осигуряването на устойчиви източници на енергия, която е необходима за тренировъчните режими, пише puls.bg.

Въпреки широката си популярност кетогенната диета остава спорен въпрос в медицинската и научната общност. Изследванията показват, че минаването на кетогенната диета може да доведе до неочаквани странични ефекти, включително променени липидни профили в кръвта (триглицериди, общ холестерол, нископлътностни и високоплътностни липопротеини, носещи холестерол), нарушения на глюкозната хомеостаза, повишена мастна тъкан, умора и стомашно-чревен дистрес (коремни спазми, образуване на газове, оригване, киселини в стомаха).

Кетогенната диета е нисковъглехидратна, високомазнинна, умерено протеинова диета, която обикновено доставя приблизително 80% калории от мазнини, 15% калории от протеини и 5% калории от въглехидрати.

Има и ранни проучвания, които показват, че кетогенната диета може да е от полза за някои видове рак, болестта на Алцхаймер, епилепсия и други заболявания. Здравословни храни при кетогенна диета може да включват голямо разнообразие от продукти.

Морската храна – рибата и мидите са много благоприятни при кето храненето. Сьомгата и други риби са богати на витамини от група В, калий и селен, но практически бедни на въглехидрати. Въпреки това въглехидратите в различните видове миди варират. Например, докато скаридите и повечето раци не съдържат въглехидрати, други видове миди съдържат.

Сьомгата, сардините, скумрията и други тлъсти риби са много богати на омега-3 мастни киселини, за които е установено, че понижават нивата на инсулин и повишават инсулиновата чувствителност (способността на тялото да регулира кръвната захар чрез отделяне на инсулин) при хора с наднормено тегло. В допълнение, честият прием на риба е свързан с намален риск от много болести и подобрено психично здраве.

Някои зеленчуци като кръстоцветните – зеле, броколи и карфиол са с ниско съдържание на въглехидрати, но с високо съдържание на много хранителни вещества, включително витамин С и минерали.